Остров без палми
Това е остров
върху скали, излети от корпуси на кораби.
Остров на няколко робинзоновци -
изменници, съсекли дни, години и луни.
Това са улиците,
минаващи през Гринуич
на голямата ми илюзия.
Изблиците и бягството от стрес,
пазарувайки от Примарк.
Това е остров с улици,
по които пиянски и профански
изливат нуждите си дрогирани кончета
и, минавайки,
може да те плеснат отзад,
показвайки колко те харесват.
Улиците,
по които търкаш раните на собствените си пети.
Остров
на възроденото ми отчаяние
и обкръжение от "оптимисти"
в егоцентрична тишина.
Гробница на кораби.
Подлютените ми устни шепнат мантри,
а молитвите изричам отзад-напред,
за да не ме чуе някой.
Очите са празни от пустош...
Ако имам няколко семена,
ще си посея палми.
© МАРИЯ All rights reserved.
