Остров за кон
667
0
13
Почти не присъствам, почти не живея -
уж остров в атласа, а всъщност – петно.
Отплува последната лодка от кея
и даже не махна за сбогом с весло.
Набърчил челото си пясъчно, плажът,
събрал водорасли, черупки, перца -
по детски опитва се да ми покаже,
че с времето тръгва си всяка вълна.
Че още съм жива и птиците още
гнездят по самотните мои скали,
че трудно ръкавът на прилива нощем
от морските карти ще ме изличи.
След толкова много случайни Петкани,
след всеки избягал от мен Робинзон,
разбирам ината си тук да остана -
не вярвам в размяната „остров за кон“.
Радост Даскалова
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Радост Даскалова Всички права запазени
