Регина (Радост Даскалова)
374 1427
22.02.2014 г., 21:53 ч.  

Острови 

  Поезия
543 0 5

Изплака брегът и потъна в морето,
примамен от лунния син филигран.
Двуполюсни думи се стичат където,
съм черно до бяло, съм Ин или Ян.

 

Умират делфини по стария пролив
и плажът в дантелена пяна мълчи.
По мокрия пясък му писах… Защо ли? -
Морето е хищно и няма очи.

 

Луната отново е само по плитка,
от хиляди миди - прибоят в седеф,
а плясък на прилив все още разпитва,
дали ще съм утре, каквато и днес.

 

Разпъвам си погледа по хоризонта -
не мога да плувам, а плаче брега.
Компасът, объркан, предал си е фронта,
а лодките вечно са пълни с вода.

 

Оставам на части по малкия остров -
моряк без куража да тръгне на път.
В роса са тревите - и сини, и остри,
удавник е вече отдавна брегът.

 

Радост Даскалова

© Радост Даскалова Всички права запазени

Авторът е забранил гласуването.
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Развълнува ме!!!
    Поздрави!!!
  • Младен, Росица, Ивон - благодаря ви за коментарите!
  • Красиво и оригинално!
  • Поздравления за хубавото стихотворение!
  • "Удавник е вече отдавна брегът."

    Красива сентенция, на фона на която стихотворението по-ярко изпъква!

    "Двуполюсни думи се стичат където,
    съм черно до бяло, съм Ин или Ян."

    Отлична поезия!

    Поздравление от мен на 105 - годишната дама!: Мисана
Предложения
: ??:??