Островна песен
Два острова - гордо неспокойни,
пият с брегове от спомени разбудени,
а океанът между тях до днес не помни
тъй близо да са те и толкоз чужди.
Едно небе, от сълзи набраздено,
една пустиня, в болка сгърчена...
Слънцето изригна с вик и разруши Вселената,
Луната с вой отхапа се, увълчена.
Океанът се надигна от утробата,
изплю съкровищата потопени,
а вятърът размаха бич със злоба -
в стихийна страст да бъдат разрушени.
Два острова - гордо неспокойни,
две сърца, разкъсани от бяг,
две ръце във плам пороен,
два свята и един и същи бряг.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Даниела Всички права запазени
