22.06.2010 г., 15:08 ч.

Островна песен 

  Поезия
745 0 9

 

 

           Два острова - гордо неспокойни,

         пият с брегове от спомени разбудени,

         а океанът между тях до днес не помни

         тъй близо да са те и толкоз чужди.

         Едно небе, от сълзи набраздено,

         една пустиня, в болка сгърчена...

         Слънцето изригна с вик и разруши Вселената,

         Луната с вой отхапа се, увълчена.

         Океанът се надигна от утробата,

         изплю съкровищата потопени,

         а вятърът размаха бич със злоба -

         в стихийна страст да бъдат разрушени.

         Два острова - гордо неспокойни,

         две сърца, разкъсани от бяг,

         две ръце във плам пороен,

         два свята и един и същи бряг.

 

         

© Даниела Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??