17.05.2021 г., 23:32

Островът* .

456 0 1

 

Островът* 2

 

Гледано от самолета

Океанът мержелей-

Островът във него свети

кáто звезден полюлей...

 

Въздухът тежи от влага

във тропическата нощ,

вятър уморен поляга

пръснал дивата си мощ...

 

... Някога в едно „Отдавна

Островът създаден бил

тук от вулканична лава,

а след туй се вкаменил...

 

...но в една вселенна вечер

спряла китна Вечността

и раззеленен бил вече

той, и надарен с цветя...

 

И населили го хора

неизвестно от къде,

нито как, и не отскоро,

и със Свои богове...

 

В зоната на вечно лято,

леко мургави на цвят

си живели те благато

в своя първобитен свят...

 

... в Океана – риба... Много...

А дърветата – със плод,

само да прославят Бога

дал им приказен живот...

 

И навярно, че буквално

всичко имали без труд –

те пропуснали фатално:

да произведат барут!...

 

Тъй живели си щастливи

голи, в каменният век...

...Но със своите флотилии

спрял тук Белият човек...

 

И донесъл Нова вяра,

с нова непозната реч,

а пък местните откарал

всички в Рая с кръст и меч!...

 

...  Във музеите предлагат

черепите техни днес...

... Тъй бил с „вярата” налагал

Белият човек – прогрес...

           *     *     *

... Самолета каца плавно

във тропическата нощ...

... Нежен дъх от Океана

лъха с нега и разкош!...

 

Едно време – остров Гран Канария

                                           

*Остров Гран Канария в Атлантика

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Коста Качев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...