Освен тебе, аз никого си нямам.
Даже себе си не имам за имане.
Едно сърце аз волно ти дарявам,
само него след всичко ми остана.
Освен тебе, аз никого си нямам.
Окъпах се във болка от мълчание.
И ако ме забравиш, със нищото оставам -
даже и от дирята на тихото страдание.
Освен тебе, аз никого си нямам.
Ако не вярваш, виж в очите ми - боли!
Освен тебе... Вярваш ли? Аз вярвам,
защото те обичам за това, което си.
© Сияна Георгиева Всички права запазени