Осветено
Така ми липсваш - тиха и омайна,
единствена, която ме усеща.
За всички други ще остане тайна
мигът на първородната ни среща.
Шумят морета - шепнат и разказват
за любовта ни, тръпна като вятър...
Вълни - носачи сини, ни подсказват,
че всеки бряг е само суета...театър.
Солени пръски за сълзи подсещат
и вечност набраздява океана...
Но реят се сърцата ни горещи -
две чайки над безбрежната му пяна...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Младен Мисана Всички права запазени
