Освобождавам се, сърцето ми е волно птиче...
Освобождавам се, сърцето ми е волно птиче...
Не ме затваряй между четири стени,
моля те, не ми взимай свободата...
Не изработвай тази златна клетка...
за една волна птичка тя е смъртта...
В нея сърцето не може да пее и да лети...
В нея гласът заглъхва на всеки един...
В нея не покълват и не растат цветята...
В нея ще се затвориш и ти самият.
Не ме кори, че имам смелостта да мечтая.
В света има зло зная, но също и много добро...
Просто обърни монетата, погледни дъгата...
По влака упорито ни изпраща мигове живот.
Не ме съди повече, не се съди и себе си.
Има нещо безкрайно, което се върти.
Но това не значи, че танцът е безкраен.
Няма време вече. Нищото ще ни отвлече.
Само когато бленуваш в цветна необятност....,
ще пребъде тя и ще ликувате вие двамата...
Крилата ми отвържи и ще ти кажа мъдрост....
В свободата, която даваш се крие живота ти.
Не се притеснявай, аз никога не ще те затворя,
само ще те покрия с любов, песента ти да звъни
и в тъгата и в радостта ти, плочата да се върти...
със топли ръце, ще превърна пътя ти в светлина.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Лили Вълчева Всички права запазени
