Опитвам се да извървя всичките неизминати стъпки.
Да попия с кожата си
всички капки
кристална роса, 
да измия душата си с тях,
да вдишам ветропоказателите 
по покривите,
да чуя неизпетите песни
на всички славеи,
да нося в раницата
само себе си,
освободена
от всичките
ремъци
и вериги,
от тези, 
които все 
надничат и се мъчат да ми чертаят посоките...
Освобождавам се,
за да мога
един ден
да имам място
и за теб...

Деси Цветкова