24.11.2007 г., 9:23

Oсъден съм да те обичам

1.2K 0 3

 

 "Осъден съм да те обичам"

 

Не ме съди, че те обичам,

че спомням си за теб сега!

За мен си ти последното момиче,

което ми донася любовта.

 

Не ме съди, че в обичта ми грешна

предал съм твоето сърце;

не ме съди, че в раздялата ни смешна

съм отблъснал твоите ръце.

 

Не ме съди, че всичко свято

погребах аз във пепелта

и в онова далечно лято

обърнах гръб на любовта.

 

Не ме съди, чуваш ли, мълчи!

Спри за миг и улови гласа ми.

Огледай се във моите очи

и някак непростимото прости.

 

Не ме съди, че още те обичам,

че мисля си за теб сега!

За мен ще си останеш последното момиче,

което ми донася любовта.

 

И ако след страшно много време

старостта косите посребри,

със спомена за отлетелите години

в сърцето ми ще бъдеш само ти!

 

        Nick Dracula

 

! Посветено на Магдалена http://vbox7.com/play:ae273440

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Антон Городецки Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Даваш ми кураж,че и за мен така ще си спомнятСилно!!!
  • Тъжно е ,ако в приказката единият бяга!
    Но пък стихът ти е искрен и докосващ!
    Браво Ники!
  • сложно...
    И аз мисля като Вероника.
    Дано скоро да имаш приказка с щастлив край!
    Успех!

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...