Признавам, че не мога да те съдя.
Реши да почнеш отначало.
Не мога от сърцето да те пъдя,
то с тебе бие цяло...
Постъпвам зле и егоистично.
В ръцете ти изгарям. Като грях.
И вече страшно ми е безразлично
дали съм права. И защо не спрях.
Действията мръсни, а чувствата - чисти.
Отново се искат телата.
Просто двамата с теб сме егоисти...
Какво значение има вината?!?
Аз нямам право да те обвинявам.
Не съм съдбата, всемогъщата.
Не те виня, защото осъзнавам,
че аз, негоднико, съм СЪЩАТА...
© Петя Терзийска Всички права запазени