28.11.2009 г., 0:49 ч.

Осъзнах... 

  Поезия » Любовна
1272 0 4

Признавам, че не мога да те съдя.
Реши да почнеш отначало.
Не мога от сърцето да те пъдя,
то с тебе бие цяло...

Постъпвам зле и егоистично.

В ръцете ти изгарям. Като грях.

И вече страшно ми е безразлично

дали съм права. И защо не спрях.

Действията мръсни, а чувствата - чисти.

Отново се искат телата.

Просто двамата с теб сме егоисти...

Какво значение има вината?!?

Аз нямам право да те обвинявам.
Не съм съдбата, всемогъщата.

Не те виня, защото осъзнавам,

че аз, негоднико, съм СЪЩАТА...

© Петя Терзийска Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??