Осъзнах...
Признавам, че не мога да те съдя.
Реши да почнеш отначало.
Не мога от сърцето да те пъдя,
то с тебе бие цяло...
Постъпвам зле и егоистично.
В ръцете ти изгарям. Като грях.
И вече страшно ми е безразлично
дали съм права. И защо не спрях.
Действията мръсни, а чувствата - чисти.
Отново се искат телата.
Просто двамата с теб сме егоисти...
Какво значение има вината?!?
Аз нямам право да те обвинявам.
Не съм съдбата, всемогъщата.
Не те виня, защото осъзнавам,
че аз, негоднико, съм СЪЩАТА...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Петя Терзийска Всички права запазени
