Nov 28, 2009, 12:49 AM

Осъзнах...

  Poetry » Love
1.6K 0 4

Признавам, че не мога да те съдя.
Реши да почнеш отначало.
Не мога от сърцето да те пъдя,
то с тебе бие цяло...

Постъпвам зле и егоистично.

В ръцете ти изгарям. Като грях.

И вече страшно ми е безразлично

дали съм права. И защо не спрях.

Действията мръсни, а чувствата - чисти.

Отново се искат телата.

Просто двамата с теб сме егоисти...

Какво значение има вината?!?

Аз нямам право да те обвинявам.
Не съм съдбата, всемогъщата.

Не те виня, защото осъзнавам,

че аз, негоднико, съм СЪЩАТА...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Петя Терзийска All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...