5.05.2016 г., 0:01

Осъзнатост

787 1 5

Бавно затвори очи,
потопи се в тишината,
във душата надникни
и се вслушай във словата.
Чуй какво говорят те
водопадно наредени,
леят песни без лъжи.
В тях повярай най-смирено.
Истинно шептят без глас,
за делата, за мечтите,
за пропуснатия шанс
излетял към висините.
После... смело си прости.
Приеми, не сме безгрешни,
сенките са в нас, уви,
част от същността нелесна.
Страховете, любовта,
тъмнината, светлината,
комбинират без вина,
пътят ни към свободата.
Свободата на духа
полет е, но не за всеки,
сливане е тя с мига,
осъзнатост за пътеки.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Таня Мезева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...