смирен_но_непримирим (Милен Младенов)
4 0
6.12.2008 г., 22:13 ч.

Осъзнаване 

  Поезия
440 0 3

забравих да мечтая аз отдавна

и бавно полетът ми спря

аз паднах на земята кална

и там премаза ме тълпа

 

и нямам сили да се върна

нагоре да се извися

тъй както прави го напролет

дори най-нежната трева

 

и жадно гледам висините

отдолу виждам ги едва

и чудя се дали отново

ще мога пак да полетя

© Милен Младенов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Хареса ми. Ще можеш да полетиш отново, когато се сетиш да мечтаеш! Дори не подозираш, колко скоро ще е... Щом жадно Гледаш ще можеш да Видиш.
  • Никой не може да забрави как се мечтае! Усмихни се!
  • Много добре написано!
Предложения
: ??:??