Осъзнаване
Осъзнаване
Не те виня. И ти не ме вини.
Или какво пък…Както си решила.
Ако грехът е болка за едни,
за други е като омайно биле.
Приспива съвест. Къса жива плът.
И свикваш с него, както свикваш с дрога.
Ти може да си ангел, но грехът
поне за миг те приравнява с Бога.
И вече богоравни, други сме.
Не по-добри, а по-задоволени.
Приели сме, че любовта не е
необяснимо чувство, а потребност.
Пресмяташ всичко. Като на пазар
все преценяваш загуби и ползи.
И свикваш със битака в теб, макар
че още нощем съвестта те гложди.
И все ти липсва първата, нали...
От спомените, чувстваш се неловко.
Понякога се мразиш, че си ти,
макар и в променена опаковка.
Оглеждаш се за нещо по-преди,
останало от кратката ти младост.
Но няма нищо. Гадно е. Боли,
че всичко свято вече е фасада.
Не ме вини. И аз съм променен.
Годините и мен не пощадиха.
Опитвам се да бъда откровен.
Дано да си разбрала, че сгрешихме.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Александър Калчев Всички права запазени
