Осъзнаване
Осъзнаване
Не те виня. И ти не ме вини.
Или какво пък…Както си решила.
Ако грехът е болка за едни,
за други е като омайно биле.
Приспива съвест. Къса жива плът.
И свикваш с него, както свикваш с дрога.
Ти може да си ангел, но грехът
поне за миг те приравнява с Бога.
И вече богоравни, други сме.
Не по-добри, а по-задоволени.
Приели сме, че любовта не е
необяснимо чувство, а потребност.
Пресмяташ всичко. Като на пазар
все преценяваш загуби и ползи.
И свикваш със битака в теб, макар
че още нощем съвестта те гложди.
И все ти липсва първата, нали...
От спомените, чувстваш се неловко.
Понякога се мразиш, че си ти,
макар и в променена опаковка.
Оглеждаш се за нещо по-преди,
останало от кратката ти младост.
Но няма нищо. Гадно е. Боли,
че всичко свято вече е фасада.
Не ме вини. И аз съм променен.
Годините и мен не пощадиха.
Опитвам се да бъда откровен.
Дано да си разбрала, че сгрешихме.
© Александър Калчев All rights reserved.
