10.03.2008 г., 8:02

От безразличие

1.7K 0 8
Дълбоко в нас душите плачат,
от мъка стенат всеки час.
Но ние пак оставяме ги в здрача,
преструваме се, че не чуваме и глас.

Но туй проблема не решава,
напротив, тъй задълбочава се без край.
Кога ще почне всеки да прощава,
за да пристъпи мъничко към своя рай.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Силвена Петкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • много ви благодаря радвам се, че сте ме разбрали и, че ви харесва.
    Надявам се повече хора да се научат да прощават защото идва момент в който и да искаме да дадем прошка ще е вече късно
  • ''Кога ще почне всеки да прощава,
    за да пристъпи мъничко към своя рай.''
    В това е истината!
    Прегръщам те за хубавото стихче
  • няма нищо по прекрасно от прошката!!!!!
    тя е за силните!
    чудесно!!!!!
  • Хубав въпрос задаваш, Силвена и Стиах ти е много хубав! Поздрав!
  • БравоХареса ми

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...