От безразличие
от мъка стенат всеки час.
Но ние пак оставяме ги в здрача,
преструваме се, че не чуваме и глас.
Но туй проблема не решава,
напротив, тъй задълбочава се без край.
Кога ще почне всеки да прощава,
за да пристъпи мъничко към своя рай.
© Силвена Петкова All rights reserved.
