От болка преболяла...
Издигам храм… от болки и неволи,
на хората с живот нелек, измъчен.
Събирам ги на шепи... Не говоря...
а вечерта - в постелята се свличам.
Но там сънувам ги дори, не спирам,
а толкова желая да ги няма…
Лицето ми изпива и издира
тя - болката на хората, голяма…
И само някога сънувам бяло -
реки пенливи, буйни водопади…
а някъде дълбоко в мен, отляво,
усмихва се невинната ми младост.
Във нея „Болка” - думичка е чужда,
и чиста е водата, до колене.
Там баба е поседнала на пруста,
преде и ниже с тъничко вретено…
От шарените черги аз надничам,
в душата ú се вглеждам - дивно мека,
из двора после премаляла тичам
по бабината, пъстрата пътека…
Пещникът днес е тъжен и не грее,
полу-съборената порта – онемяла,
а въжената люлка все люлее
душата ми, от болка преболяла…
© Криси Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Много силно!
Храм от болки... -
Такива синьо чисти ги запомних, бабо,
за тъмното едва сега прогледнах,
сега се взрях в прегърбеното рамо,
а то отдавна все така изглеждало...
Цитирах се, Крис, просото този образ нахлу в мен докато четях стиха ти...
Добре, че го е имало това и можем да го съхраним в себе си през времето, като една светлинка, която винаги ще носим в себе си, въпреки всичко...
С обич! -
Докато го четях го изживях!Оставам безмълвна!Ти всичко си казала...Поздрав!
-
Болките и неволите ни съпътстват и всеки сам знае своите изплакани моменти. Но когато знаем частица от мъката на близък човек, ние сме съпричастни поне мъничко. Поздрави и прегръдки, приятелко Криси!
-
!!! - докосващо, изплакано!
-
Взех си малко от твоята болка, Криси!
Да ти олекне...
Толкова е хубаво при теб!
-
Глупости! За нищо не става!
----------------------------------
РАЗКОШНА СИ! СТРАХОТНА! ОСТАВИ МЕ БЕЗ ДУМИ!!!! -
Невероятна си!Усещане до дъното на душата!Поздрав!
-
Като Сеси!
-
Невероятно емоционален стих!
Прегръщам те, Криси!!! -
Поздравления!
-
Стих, написан от една душа, готова да събере и излекува чуждата болка!Поздрави!
-
Хубави делници, прелестни празници,
като с магическа пръчка рисувани.
Когато от Този свят си отиде
разбрахме,
че в земята погребахме корена си -
не само маминка.
Сега аз съм корен -
по-жилав от троскот.
Прегръдка, Криси! -
Силен стих... много! ПОздрав!
-
Много добро!
-
Колко е тъжно...
-
Криси*... остава в стихове... извисена...!
-
Без думи!!!
Поздарви за силния стих!!! -
хубаво
Поздрав! -
Болката e палач и учител. Никой не знае колко дълго може да продължи звученето на една от болка. Истинско благородство е, да познаваш страданието на другите,но човешката душа е неспособна да побере мъката и сълзите на целия свят.И твоята човешка душа търси пристан в миналото...
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
силен стих, Криси... душата си ми...с обич.