Jan 14, 2010, 7:01 PM

От болка преболяла... 

  Poetry » Other
1284 0 21

Издигам храм… от болки и неволи,

на хората с живот нелек, измъчен.

Събирам ги на шепи... Не говоря...

а вечерта - в постелята се свличам.

Но там сънувам ги дори, не спирам,

а толкова желая да ги няма…

Лицето ми изпива и издира

тя - болката на хората, голяма…

И само някога сънувам бяло -

реки пенливи, буйни водопади…

а някъде дълбоко в мен, отляво,

усмихва се невинната ми младост.

Във нея „Болка” - думичка е чужда,

и чиста е водата, до колене.

Там баба е поседнала на пруста,

преде и ниже с тъничко вретено…

От шарените черги аз надничам,

в душата ú се вглеждам - дивно мека,

из двора после премаляла тичам

по бабината, пъстрата пътека…

Пещникът днес е тъжен и не грее,

полу-съборената порта – онемяла,

а въжената люлка все люлее

душата ми, от болка преболяла…

© Криси All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • толкова, толкова мило, трогателно и тъжно...
    силен стих, Криси... душата си ми...с обич.
  • Много силно!
    Храм от болки...
  • Такива синьо чисти ги запомних, бабо,
    за тъмното едва сега прогледнах,
    сега се взрях в прегърбеното рамо,
    а то отдавна все така изглеждало...

    Цитирах се, Крис, просото този образ нахлу в мен докато четях стиха ти...
    Добре, че го е имало това и можем да го съхраним в себе си през времето, като една светлинка, която винаги ще носим в себе си, въпреки всичко...
    С обич!
  • Докато го четях го изживях!Оставам безмълвна!Ти всичко си казала...Поздрав!
  • Болките и неволите ни съпътстват и всеки сам знае своите изплакани моменти. Но когато знаем частица от мъката на близък човек, ние сме съпричастни поне мъничко. Поздрави и прегръдки, приятелко Криси!
  • !!! - докосващо, изплакано!
  • Взех си малко от твоята болка, Криси!
    Да ти олекне...
    Толкова е хубаво при теб!
  • Глупости! За нищо не става!

    ----------------------------------

    РАЗКОШНА СИ! СТРАХОТНА! ОСТАВИ МЕ БЕЗ ДУМИ!!!!
  • Невероятна си!Усещане до дъното на душата!Поздрав!
  • Като Сеси!
  • Невероятно емоционален стих!
    Прегръщам те, Криси!!!
  • Поздравления!
  • Стих, написан от една душа, готова да събере и излекува чуждата болка!Поздрави!
  • Хубави делници, прелестни празници,
    като с магическа пръчка рисувани.
    Когато от Този свят си отиде
    разбрахме,
    че в земята погребахме корена си -
    не само маминка.

    Сега аз съм корен -
    по-жилав от троскот.

    Прегръдка, Криси!
  • Силен стих... много! ПОздрав!
  • Много добро!
  • Колко е тъжно...
  • Криси*... остава в стихове... извисена...!
  • Без думи!!!
    Поздарви за силния стих!!!
  • хубаво
    Поздрав!
  • Болката e палач и учител. Никой не знае колко дълго може да продължи звученето на една от болка. Истинско благородство е, да познаваш страданието на другите,но човешката душа е неспособна да побере мъката и сълзите на целия свят.И твоята човешка душа търси пристан в миналото...
Random works
: ??:??