10.07.2014 г., 0:22

От болката откъснато

1K 0 27

Този стих е отронено тихо стенание,

споделено набързо със белия лист,

той е частица от мойто дихание,

с изранените думи, пръснати в миг.

 

Той е дълго мълчаното мое признание,

отлежавало в мене толкова дни,

той е част от душата, стояща в изгнание,

но готова да срине безумни стени.

 

Този стих, знам, за някой носи послание,  

тъй откъснат, сподавен и парещо тих,

прогорени са буквите му до очертания

и звучи във ефира почти като вик.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Сеси Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Емоционално!
  • Благодаря ви, скъпи приятели, че се отбихте, Иван, Веселка, Елена, Жанет!
  • "Този стих, знам, за някой носи послание"
    Идвах, отивах си и все на пръсти тук...
    Взех си каквото ми трябваше :*
  • Стих-откровение.
    Поздравление за силата да го споделиш и великолепния начин, по който си го направила!
    Стих-душа...
    Рядко има толкова чисто откровение.
    Благодаря ти за споделеното и за чудесния стих!
  • Хубав стих със силна енергия ! Викът ще бъде чут, защото е красив и силен!Поздрави!

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...