8.11.2014 г., 18:33

От другият ъгъл

632 0 1

В падения и слава

животът се оттича

под стряхата голяма,

забързан или сричан.

 

И колкото сме взели

дали сме дали вече

или дължиме цели

по пътя си далечен?

 

Какво ли ще му трябва

човек, като си тръгва? –

Една свещица грабва,

една камбана дрънва

 

за да узнае всеки

в заблудите си лъган:

живот тече во веки

по свой закон и ъгъл.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иван Христов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • И колкото сме взели
    дали сме дали вече
    или дължиме цели
    по пътя си далечен?

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...