8.11.2014 г., 18:33

От другият ъгъл

629 0 1

В падения и слава

животът се оттича

под стряхата голяма,

забързан или сричан.

 

И колкото сме взели

дали сме дали вече

или дължиме цели

по пътя си далечен?

 

Какво ли ще му трябва

човек, като си тръгва? –

Една свещица грабва,

една камбана дрънва

 

за да узнае всеки

в заблудите си лъган:

живот тече во веки

по свой закон и ъгъл.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иван Христов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • И колкото сме взели
    дали сме дали вече
    или дължиме цели
    по пътя си далечен?

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...