Nov 8, 2014, 6:33 PM

От другият ъгъл

633 0 1

В падения и слава

животът се оттича

под стряхата голяма,

забързан или сричан.

 

И колкото сме взели

дали сме дали вече

или дължиме цели

по пътя си далечен?

 

Какво ли ще му трябва

човек, като си тръгва? –

Една свещица грабва,

една камбана дрънва

 

за да узнае всеки

в заблудите си лъган:

живот тече во веки

по свой закон и ъгъл.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Иван Христов All rights reserved.

Comments

Comments

  • И колкото сме взели
    дали сме дали вече
    или дължиме цели
    по пътя си далечен?

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...