От думите най-боли!
От думите най-боли!
На ум крещя твойто име…
Сълзи потичат във нощта.
Но аз казах ти: „Боли ме!”
и пак остави ме сама.
А във мен е дупка черна
и бавно ме поглъща тя.
Бях на тебе, мили, вярна,
но защо със мен се подигра?
Как неспирно ми повтаряше
колко много ме обичаш
и душата ми разтваряше…
От думите ли се отричаш?
Няма вече обич и страх,
чувствата в миг отлетяха.
Сърцето ми събира прах,
самотно на старата стряха.
И това ли беше краят?
Не ми го казвай, замълчи!
Думите ти силно парят,
от думите ти най-боли!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Стефка Георгиева Всички права запазени
