От думите най-боли!
На ум крещя твойто име…
Сълзи потичат във нощта.
Но аз казах ти: „Боли ме!”
и пак остави ме сама.
А във мен е дупка черна
и бавно ме поглъща тя.
Бях на тебе, мили, вярна,
но защо със мен се подигра?
Как неспирно ми повтаряше
колко много ме обичаш
и душата ми разтваряше… ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse