12.08.2007 г., 17:12

От един крадец на всички други…

881 0 6
 

Парченце от мен

остана някъде отзад.

Друго пък се загуби

по пътя за напред

и също зад гърба ми остана.

Парче по парче

все по-малка оставам.

Прахосвам частички

от мен за другите,

а от тях нови не получавам.

Губя това, после още

и следващо,

а занапред -

почти нищо не остана!

Научих се и аз като тях

и парче по парче

все по-голяма ставах.

Алчно грабех,

вземах чуждото за мен

и когато напред и все напред

стигнах до финала,

то всяка частичка в мен

вече не бях аз...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Някога Някъде Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Парче по парче

    все по-малка оставам.
    ...
    Научих се и аз като тях

    и парче по парче

    все по-голяма ставах.
    ...
    и когато напред и все напред

    стигнах до финала,

    то всяка частичка в мен

    вече не бях аз...
    ...
    !!!*
    възхитително!
  • Хареса ми!
    Браво, Айлин!
  • БРАВО!
  • Поздравления ! Наистина пишеш добре!
  • Добре пишеш, Айлин! Смислено и с добра форма!

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...