12 ago 2007, 17:12

От един крадец на всички други…

  Poesía
884 0 6
 

Парченце от мен

остана някъде отзад.

Друго пък се загуби

по пътя за напред

и също зад гърба ми остана.

Парче по парче

все по-малка оставам.

Прахосвам частички

от мен за другите,

а от тях нови не получавам.

Губя това, после още

и следващо,

а занапред -

почти нищо не остана!

Научих се и аз като тях

и парче по парче

все по-голяма ставах.

Алчно грабех,

вземах чуждото за мен

и когато напред и все напред

стигнах до финала,

то всяка частичка в мен

вече не бях аз...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Някога Някъде Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Парче по парче

    все по-малка оставам.
    ...
    Научих се и аз като тях

    и парче по парче

    все по-голяма ставах.
    ...
    и когато напред и все напред

    стигнах до финала,

    то всяка частичка в мен

    вече не бях аз...
    ...
    !!!*
    възхитително!
  • Хареса ми!
    Браво, Айлин!
  • БРАВО!
  • Поздравления ! Наистина пишеш добре!
  • Добре пишеш, Айлин! Смислено и с добра форма!

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...