От ей сега...
От точно, ей сега не ви обичам!
Без капка сантимент и изключения.
И себе си, естествено. Излишно е.
И никому не давам обяснение.
Не искам кадифе и пеперуди.
Не моля, не очаквам, не мечтая.
А този свят едва ли ще се чуди,
живота как убива ме накрая...
Задръжте си ги жалките любови!
Отглеждайте лъжа и лицемерие!
Бъдете наковалня за окови,
на влюбените - фалш във съжаление...
Недейте да ме съдите! Защо?
Не дадох ли от себе си на всеки?
За мене не оставих грам любов,
и станах изтривалка на Човеците.
Не ме интересува ваща жлъч!
И моята ми стига да вгорчавам,
бездушни телеса със очен дъжд,
стафидено сърце, за обич жадно...
Това ви пожелавам! Не кълнете!
На всичките ви клетви се усмихвах.
Спокойни да сте! Няма да умрете!
Те - Дяволите мъчат, не убиват!...
Стихопат.
Danny Diester
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Данаил Антонов Всички права запазени
