От хълма се прибира вечерта
От хълма се прибира Вечерта
и тихичко присяда на балкона,
където от безброй лета
си разтяга там акордеона…
И всеки спомен я настига.
И всяка болка я боли…
Разлиства я Ветрецът като книга.
И дъжд в душата й вали…
И въпреки че вече недочува,
разтяга своя бял акордеон…
А Месецът с една Липа танцува!
Додето изгърми като балон…
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Ревов Всички права запазени
