6.10.2006 г., 22:03

от ICQ

915 0 2
Топъл дъжд в съня ми тихо плиска,
отмива болката и сладост обещава,
жадната земя целува със въздишка,
обгръща я и нежно с обич приласкава.
Безумна нежност в душата се разгаря,
лъчи от трепет вихрено летят
и глътка обич нежно проговаря
и мислите не могат да заспят...
Ти, мое малко цвете, все весело трептиш.
От пролетния вятър ти нежно ми шептиш.
А твоят весел глас е ромон на поточе,
което отдалече се чува как клокочи


Автора е Елина 19 години

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ивайло Йотов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...