6.10.2006 г., 22:03 ч.
от ICQ
741
0
2
Топъл дъжд в съня ми тихо плиска,
отмива болката и сладост обещава,
жадната земя целува със въздишка,
обгръща я и нежно с обич приласкава.
Безумна нежност в душата се разгаря,
лъчи от трепет вихрено летят
и глътка обич нежно проговаря
и мислите не могат да заспят...
Ти, мое малко цвете, все весело трептиш.
От пролетния вятър ти нежно ми шептиш.
А твоят весел глас е ромон на поточе,
което отдалече се чува как клокочи
Автора е Елина 19 години
отмива болката и сладост обещава,
жадната земя целува със въздишка,
обгръща я и нежно с обич приласкава.
Безумна нежност в душата се разгаря,
лъчи от трепет вихрено летят
и глътка обич нежно проговаря
и мислите не могат да заспят...
Ти, мое малко цвете, все весело трептиш.
От пролетния вятър ти нежно ми шептиш.
А твоят весел глас е ромон на поточе,
което отдалече се чува как клокочи
Автора е Елина 19 години
© Ивайло Йотов Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Хубаво е, но като че ли ще звучи по-добре
"От пролетния вятър ти ПО-нежно ми шептиш"
Мое мнение
Поздрави!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Поздрав и усмивка.