6 oct 2006, 22:03

от ICQ

  Poesía
921 0 2
Топъл дъжд в съня ми тихо плиска,
отмива болката и сладост обещава,
жадната земя целува със въздишка,
обгръща я и нежно с обич приласкава.
Безумна нежност в душата се разгаря,
лъчи от трепет вихрено летят
и глътка обич нежно проговаря
и мислите не могат да заспят...
Ти, мое малко цвете, все весело трептиш.
От пролетния вятър ти нежно ми шептиш.
А твоят весел глас е ромон на поточе,
което отдалече се чува как клокочи


Автора е Елина 19 години

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ивайло Йотов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...