6 oct 2006, 22:03

от ICQ

  Poesía
917 0 2
Топъл дъжд в съня ми тихо плиска,
отмива болката и сладост обещава,
жадната земя целува със въздишка,
обгръща я и нежно с обич приласкава.
Безумна нежност в душата се разгаря,
лъчи от трепет вихрено летят
и глътка обич нежно проговаря
и мислите не могат да заспят...
Ти, мое малко цвете, все весело трептиш.
От пролетния вятър ти нежно ми шептиш.
А твоят весел глас е ромон на поточе,
което отдалече се чува как клокочи


Автора е Елина 19 години

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ивайло Йотов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...