От желание по теб изгарям,
нямам мира от обич полудявам.
Сърцето ми гори с огромен плам,
и как и кой да ме спаси не знам.
Нощта е за приказки с принцове и принцеси,
но теб те няма... Кажи къде си!
В някой потаен кът на земята,
или сгушен в обятията на Луната.
Бродещ по дългия път,
гледащ небето от някой кът.
Моята любов не бива да се разкрива,
такава като нея убива.
Докосна ли те, в пламъци изгарям,
ала не го ли сторя ще рухна.
Целувката ти е страстна, любовна –
за устните ми е отровна.
Наказана съм от Дявола и Бога,
да бъда с теб не мога.
Готова съм на волята им да обърна гръб,
за да забравя непоносимата скръб.
Покажи се! Бъди мой любим,
любовта-ще ни пази да не изгорим.
Ето, със сърцето ми ти се вричам,
повече от Жулиета своя Ромео те обичам!
© Мария Терзийска Всички права запазени