От ласката ми жарка, ненадейна
От ласката ми жарка, ненадейна
подплашен ще запърха твоят сън,
душите ни като звезди ще грейнат
и ще се питаш истинска ли съм.
Платно ще съм под дланите изкусни,
и всяка мазка трепет ще е, звук,
ще нарисуват жарките ти устни
шедьовър на художник самоук.
В томителната, сладка изнемога,
светът ще стане като църква тих,
а ние – лист в тетрадката на Бога,
изписан с най-пленителния стих.
Безплътни сенки над града ще литнат,
ще милват спящите с гореща длан,
луната ще надзърне любопитна
и ще се скрие, пламнала от свян.
А щом очите на града прогледнат,
зора обагри стария квартал,
картина ще остане, ненагледна
и стих любовен... Скъсай ги, без жал...
https://youtu.be/K6NWEnMyk5U?si=-btyt3nsdbZrMBDP
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Ангелова Всички права запазени
