diesto (Данаил Антонов)
1039 617
15.06.2017 г., 11:47 ч.

От Любов 

  Поезия » Любовна
1048 4 6

От любов.

 

Н/е съм обичал никога Жена,
която да ме кара да мечтая.
За най-обикновените неща,
и цвят за детската ни стая...

 

И/змислихме си нашата реалност,
(понякога от планове боли)
аз знам, че няма нищо идеално,
но вярвам във щастливите ни дни!

 

К/огато те намерих, пожелах си –
деня, във който ще влюбиш,
да бъде първият от всички наши,
началото в любовната ни лудост!

 

О/тминаха стихийните ни бури,
и мрачните ни облаци дъждовни.
А слънцето отново се събуди,
и всички страхове ще ги изгони.

 

Л/юбов си ти, аз толкова те чаках,
и носих те дълбоко във сърцето,
сълзите си от мъка не изплаках,
от радост да те мокрят по лицето...

 

Е/динствена ще бъдеш и последна,
аз всичките любови ги забравих.
На слепият мечтата да прогледне,
с очите ти, в които ще остана...

 

Т/и всичко си за мен на този свят,
повярвана в изстрадала съдба.
Аз всякога живях като бедняк,
в богатсвото на чужда суета...

 

А/з искам нещо да ти подаря,
заклех се много пъти и се вричам!
Ще имаш всичко – моята душа,
с която цял живот ще те обичам!...

 

Данаил Антонов
Danny Diester
Diester's Poetry
05.06.2017

© Данаил Антонов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??