12.11.2008 г., 19:44

От любов

736 0 1

От любов сърцето си изгубих,

от любов душата си погубих,

от любов теб от мен прокудих,

от любов, друг така и не залюбих.

 

Знам, че времето лекува,

но знам и как боли.

Всичко  в мен по теб тъгува

и остават все следи.

 

Следи от любовта красива,

следи от обич и от страст,

следи от мъката горчива,

следи от ревност и от власт.

 

От любов сърцето ми отрови

и от любов душата моя нарани.

Но кой следите ще зарови

и кой ще може да прости?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Анжела Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...