От любов сърцето си изгубих,
от любов душата си погубих,
от любов теб от мен прокудих,
от любов, друг така и не залюбих.
Знам, че времето лекува,
но знам и как боли.
Всичко в мен по теб тъгува
и остават все следи.
Следи от любовта красива,
следи от обич и от страст,
следи от мъката горчива,
следи от ревност и от власт.
От любов сърцето ми отрови
и от любов душата моя нарани.
Но кой следите ще зарови
и кой ще може да прости?
© Анжела All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
