От любов сърцето си изгубих,
от любов душата си погубих,
от любов теб от мен прокудих,
от любов, друг така и не залюбих.
Знам, че времето лекува,
но знам и как боли.
Всичко в мен по теб тъгува
и остават все следи.
Следи от любовта красива,
следи от обич и от страст,
следи от мъката горчива,
следи от ревност и от власт.
От любов сърцето ми отрови
и от любов душата моя нарани.
Но кой следите ще зарови
и кой ще може да прости?
© Анжела All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
