От любов аз искам да умра
С теб ли скитах в нощите потайни,
с тебе ли достигнах висоти,
та в очите ти така омайни
аз потъвах, а във мойте ти?
С теб ли изживяхме тази радост?
Вчера - да, а днес – уви...!
Пръснати мечтите и за жалост
с теб в различни пътища вървим.
Крачиш празен – мидена черупка,
няма я в очите любовта,
аз пък във душевната хралупка
спрях отдавна дните да броя.
Спрях да гоня бели пеперуди.
Боже! Аз ли съм това?
Искам пак във нощите ми щури
пак да бъда любена жена!
Искам на възглавката ми бяла
да полагаш своята глава!
Най-смирено полудяла
от любов, аз искам да умра!
с тебе ли достигнах висоти,
та в очите ти така омайни
аз потъвах, а във мойте ти?
С теб ли изживяхме тази радост?
Вчера - да, а днес – уви...!
Пръснати мечтите и за жалост
с теб в различни пътища вървим.
Крачиш празен – мидена черупка,
няма я в очите любовта,
аз пък във душевната хралупка
спрях отдавна дните да броя.
Спрях да гоня бели пеперуди.
Боже! Аз ли съм това?
Искам пак във нощите ми щури
пак да бъда любена жена!
Искам на възглавката ми бяла
да полагаш своята глава!
Най-смирено полудяла
от любов, аз искам да умра!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Росица Петрова Всички права запазени
