24.03.2007 г., 1:16

от любов пияна съм

1K 0 10

Нежност в  уловени мигове -
луда страст в милувка на нощта.
Тайно и объркано щастливи сме -
сред забравени, ненужни правила.

 

В края на реката те намирам -
вливаме се заедно в морето.
Малък кей, за скитниците пристан
с пъстроцветни камъчета свети.

 

Златна линия водата отразява -
слънчев пламък лумнал от деня.
Пулс на съвършенството изпява
в шеметните върхове на любовта.

 

От любов пияна съм - танцувам
върху бялата дантела на мечтите.
В радостта ти - цяла се събуждам

с аромат на  диви ягоди в косите.

А  сърцето ми е късче ален изгрев -
ябълка  червена в летен  зной.

Песен в партитура на всемира

от вълшебния регистър на живота.

Капките на слънцето събирам
в чашката на сутрешния лотос.
Миг единствен  на неотразимост,
извървян във сбъдната посока.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дакота Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Сбъднат стих! Поздравления!
  • Нямам думи!
  • Невероятен стих!!!
    Поздрави
  • Ти наистина ли съществуваш или под това име се крие някой призната отдавна поетеса? Ако е така - не е честно да се криеш, за да може човек да потърси твоите книги,(дано са преведени!) Много, много хубаво пишеш!
  • Браво! Радвам се, че публикуваш и тук!

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...