24 мар. 2007 г., 01:16

от любов пияна съм

1K 0 10

Нежност в  уловени мигове -
луда страст в милувка на нощта.
Тайно и объркано щастливи сме -
сред забравени, ненужни правила.

 

В края на реката те намирам -
вливаме се заедно в морето.
Малък кей, за скитниците пристан
с пъстроцветни камъчета свети.

 

Златна линия водата отразява -
слънчев пламък лумнал от деня.
Пулс на съвършенството изпява
в шеметните върхове на любовта.

 

От любов пияна съм - танцувам
върху бялата дантела на мечтите.
В радостта ти - цяла се събуждам

с аромат на  диви ягоди в косите.

А  сърцето ми е късче ален изгрев -
ябълка  червена в летен  зной.

Песен в партитура на всемира

от вълшебния регистър на живота.

Капките на слънцето събирам
в чашката на сутрешния лотос.
Миг единствен  на неотразимост,
извървян във сбъдната посока.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Дакота Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Сбъднат стих! Поздравления!
  • Нямам думи!
  • Невероятен стих!!!
    Поздрави
  • Ти наистина ли съществуваш или под това име се крие някой призната отдавна поетеса? Ако е така - не е честно да се криеш, за да може човек да потърси твоите книги,(дано са преведени!) Много, много хубаво пишеш!
  • Браво! Радвам се, че публикуваш и тук!

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...