26.06.2008 г., 14:52

От любовта понякога боли!

1.7K 0 7
Ти пак си плакала, нали?!
Не ме залъгвай!
Виждам го в очите ти!
Ела, момичето ми.
Дай да те прегърна!
Сгуши се в мен.
От любовта понякога боли!


Не ти се иска да живееш.
Знам!
Не виждаш смисъл никакъв,
във нищо.
Ти плачеш с онези - чистите сълзи.
Плачи, ти малка моя.
От любовта така боли!


Плачи!
Плачи, на воля наридай се.
Не се срамувай и не ги бърши.
На мен не обяснявай.
Няма нужда!
Аз знам, че от любов така боли!



Гори душата ти, в безмилостни огньове.
Помръкнало е всичко в тези две очи.
И чувстваш се отчаяна, бездомна.
О, мъничката ми!
От любовта така боли!
.....................

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Пепи Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Времето е най-добрия лечител и човек човека не заменя.
  • Ти плачеш с онези - чистите сълзи.
    ...
    От любовта така боли!

    Защо да не помълча...След като всички думи са излишни!!!
  • Разплака ме стиха ти. Много истина има в него. Много щастие мойже да донесе любовта, но и жестока, изгаряща болка.Поздравления за стиха
  • поздрав
  • Хубаво написано и тъжно!Поздрави, Пепи!

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...