===========
Дойде при мен! Нима мираж е
или от мойте мисли се роди?
Дали очите ми не се напрàшиха
или ги заслепиха твоите лъчи...
Над мен сияеш в кратки мигове,
в които аз намирам вечността.
И като чаша си, с винò пелиново -
пия те, а съм с пресъхнала уста...
Само с думи днес ще те докосна!
Трудно стъпвам в снежната пъртина.
Мълчат без теб ръцете! И какво са -
изсъхнало дърво... за огън на камината...
============
© Станислава Всички права запазени