От мъка съм изваян
Не ме докосвай с нажежените си пръсти,
сърцето не превръщай във пустиня.
Не ме изпивай в любовта със страстни глътки,
че истината сляпо ще подминем.
Не ме потапяй във морето на мечтите,
вълните му са винаги химери,
не се погубвай в нереалност, че сълзите
понякога са знак за безхаберност.
Не ме измъчвай със въпросите проклети,
прошепнати от хищниците странни.
Не ме обгръщай и със ласките, додето
край нас блестят огньовете измамни.
Не ме оставяй да си тръгна сам, отчаян!
Не знаеш ли, че моят свят е тъмен?
И не забравяй, че от мъка съм изваян
и пътят ти към мене ще е стръмен!
© Илко Карайчев Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Щях да пропусна един достоен за комплименти стих!
Поздравления!
-
Благодаря на всички, които наминаха! Надявам се по-често да съм вече тук и да чета прекрасни творби, каквито безспорно има тук!
-
И не забравяй, че от мъка съм изваян
и пътят ти към мене ще е стръмен!
И това ,ако не е предизвикателство...?Поздрав! -
Не я кори, че е романтичка,
а просто отвори вратата!
Да влезе тя със своята метличка
и да изхвърли самотата!
Шегичка
... Прошка?
Впечатлен съм! Много е ... Прекрасно!!! -
Много хубав стих!!!
Поздравления! -
Силен и много хубав стих!
-
Хубаво е.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Вярна е мисълта, че колкото са по-големи очакванията ни, толкова по-голямо е разочарованието.
Поздравления за съкровения стих!