От мъка съм изваян
Не ме докосвай с нажежените си пръсти,
сърцето не превръщай във пустиня.
Не ме изпивай в любовта със страстни глътки,
че истината сляпо ще подминем.
Не ме потапяй във морето на мечтите,
вълните му са винаги химери,
не се погубвай в нереалност, че сълзите
понякога са знак за безхаберност.
Не ме измъчвай със въпросите проклети,
прошепнати от хищниците странни.
Не ме обгръщай и със ласките, додето
край нас блестят огньовете измамни.
Не ме оставяй да си тръгна сам, отчаян!
Не знаеш ли, че моят свят е тъмен?
И не забравяй, че от мъка съм изваян
и пътят ти към мене ще е стръмен!
© Илко Карайчев All rights reserved.
... Прошка?
