Защо тъжиш, смрачен народе мой,

защо посърнал е лика ти в този ден.

Спомни си миналото и изброй

причините да бъдеш несломен.

Виж делото на солунските братя,

изважда ни от всяка плитчина.

Разкрива промисъл от небесата,

заложен с толкова дълбочина.

Разбрали Кирил и Методий,

че Словото на Бог е Светлина.

Духът народен с Него ще проходи,

щом озари го истинска виделина.

Писмеността чрез Бога сътвориха,

за да достига Святото Писание

до нас и небесата се разкриха

с неизследимото си обаяние.

Не е ли истинското просветление

във извора струящ от светлина.

Да знаем, че Христос ни е спасение

и победил е смърт и тъмнина.

На Бог решим ли да се поклоним,

тъмата ще отстъпи в онзи час.

И осветен духът ни ще е несломим,

ще познаем Господ бди над нас.

Тъй солунските скъпи братя

с премъдрост азбуката сътвориха.

Надежда истинска небето прати,

Истина чрез буквите открита.

Вдъхновено от публикацията „Забравената цел на буквите“ от Явор Костов

https://yavorkostov.blog.bg/drugi/2023/05/22/zabravenata-cel-na-bukvite.1868963