24.05.2023 г., 8:31

От неведение към просветление

493 1 0

Защо тъжиш, смрачен народе мой,

защо посърнал е лика ти в този ден.

Спомни си миналото и изброй

причините да бъдеш несломен.

 

Виж делото на солунските братя,

изважда ни от всяка плитчина.

Разкрива промисъл от небесата,

заложен с толкова дълбочина.

 

Разбрали Кирил и Методий,

че Словото на Бог е Светлина.

Духът народен с Него ще проходи,

щом озари го истинска виделина.

 

Писмеността чрез Бога сътвориха,

за да достига Святото Писание

до нас и небесата се разкриха

с неизследимото си обаяние.

 

Не е ли истинското просветление

във извора струящ от светлина.

Да знаем, че Христос ни е спасение

и победил е смърт и тъмнина.

 

На Бог решим ли да се поклоним,

тъмата ще отстъпи в онзи час.

И осветен духът ни ще е несломим,

ще познаем Господ бди над нас.

 

Тъй солунските скъпи братя

с премъдрост азбуката сътвориха.

Надежда истинска небето прати,

Истина чрез буквите открита.

 

Вдъхновено от публикацията „Забравената цел на буквите“ от Явор Костов

https://yavorkostov.blog.bg/drugi/2023/05/22/zabravenata-cel-na-bukvite.1868963

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...