24 мая 2023 г., 08:31

От неведение към просветление

498 1 0

Защо тъжиш, смрачен народе мой,

защо посърнал е лика ти в този ден.

Спомни си миналото и изброй

причините да бъдеш несломен.

 

Виж делото на солунските братя,

изважда ни от всяка плитчина.

Разкрива промисъл от небесата,

заложен с толкова дълбочина.

 

Разбрали Кирил и Методий,

че Словото на Бог е Светлина.

Духът народен с Него ще проходи,

щом озари го истинска виделина.

 

Писмеността чрез Бога сътвориха,

за да достига Святото Писание

до нас и небесата се разкриха

с неизследимото си обаяние.

 

Не е ли истинското просветление

във извора струящ от светлина.

Да знаем, че Христос ни е спасение

и победил е смърт и тъмнина.

 

На Бог решим ли да се поклоним,

тъмата ще отстъпи в онзи час.

И осветен духът ни ще е несломим,

ще познаем Господ бди над нас.

 

Тъй солунските скъпи братя

с премъдрост азбуката сътвориха.

Надежда истинска небето прати,

Истина чрез буквите открита.

 

Вдъхновено от публикацията „Забравената цел на буквите“ от Явор Костов

https://yavorkostov.blog.bg/drugi/2023/05/22/zabravenata-cel-na-bukvite.1868963

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мария Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...