От нищо - нещо
688
0
0
А моето „нищо” понякога скиташе,
предрешено беше във смях и любов…
За днеска и утре тъй рядко се питаше -
защо, щом откриваше в теб своя зов?
И същото „нищо” понякога светеше -
с очи по-безкрайни от звезден покров,
безмълвно, оплетено пламенно гледаше,
безименно шепнейки думи с любов…
Така те обичаше „нищото” каменно,
така те наричаше с думи от пламъци…
За щастие, преди време то беше измамено
и днес вече „нещото” обитава твоите замъци!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Симона Гълъбова Всички права запазени
