13.07.2011 г., 23:02 ч.

От обич... 

  Поезия » Любовна
879 0 2

Нямаш място в моя ден,

нито бих ти подарила нощта!

Щял да бъде завинаги със мен,

а се прибира при Нея у дома!

 

Искаш, копнееш, желаеш,

взимаш ми всичко и с

"Трябва да тръгвам! "

дълбоки рани в мене дълбаеш...

 

Нали си имаш нея,

за какво трябвам ти аз?

Чувства и време пилея!

Ограбваш ме тихо! Без глас!

 

Безброй обещания, стотици "ако",

плаши те, че мълчи телефона,

терзаеш се и питаш "защо?"

 

Понякога е по-трудно да спреш,

отколкото да продължиш,

но нали уж ме обичаш,

това поне ми дължиш...

 

                                   G"

© Черната Далия Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • харесах!
  • нищо добро

    освен:

    "...това поне ми дължиш...

    G"

    ми...ако имаше това предвид - цитираното щеше да е готиния виц, заради който да изчетеш текста )))
Предложения
: ??:??