От обич...
Нямаш място в моя ден,
нито бих ти подарила нощта!
Щял да бъде завинаги със мен,
а се прибира при Нея у дома!
Искаш, копнееш, желаеш,
взимаш ми всичко и с
"Трябва да тръгвам! "
дълбоки рани в мене дълбаеш...
Нали си имаш нея,
за какво трябвам ти аз?
Чувства и време пилея!
Ограбваш ме тихо! Без глас!
Безброй обещания, стотици "ако",
плаши те, че мълчи телефона,
терзаеш се и питаш "защо?"
Понякога е по-трудно да спреш,
отколкото да продължиш,
но нали уж ме обичаш,
това поне ми дължиш...
G"
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Черната Далия Всички права запазени
