От обич...
Нямаш място в моя ден,
нито бих ти подарила нощта!
Щял да бъде завинаги със мен,
а се прибира при Нея у дома!
Искаш, копнееш, желаеш,
взимаш ми всичко и с
"Трябва да тръгвам! "
дълбоки рани в мене дълбаеш...
Нали си имаш нея,
за какво трябвам ти аз?
Чувства и време пилея!
Ограбваш ме тихо! Без глас!
Безброй обещания, стотици "ако",
плаши те, че мълчи телефона,
терзаеш се и питаш "защо?"
Понякога е по-трудно да спреш,
отколкото да продължиш,
но нали уж ме обичаш,
това поне ми дължиш...
G"
© Черната Далия All rights reserved.
