7.02.2020 г., 23:36

От обич

1K 7 7

 

Мечти не прося никога. От никой.

Единствено сама си ги градя.

Сълзи ако ти трябват, ме повикай,

събирам си ги в шепичка тъга.

 

И още. Мога обич да раздавам.

Поискай, точно днес е без пари!

Понякога обичам до забрава,

дори от обич силно да боли!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Руми Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ви, прекрасни хора, думите на всеки един от вас силно ме трогнаха, зарадваха и насърчиха! Бъдете благословени и много вдъхновени! Благодаря ви!
  • Натъжи ме много стихотворението ти, мила Руми. Почувствах болката ти още с първия стих.

    Искам само да вмъкна нещо лично и съкровено относно мечтите, тъй като творбата ти ме провокира към това. Всъщност при мен писането на стихове , при условие , че години наред не бях писала, започна точно от една молитва свързана с моите заровени мечти. Много скоро дойде човека, който ме провокира да пиша отново. Може би някой път ще разкажа подробно историята. Много ми се иска, колкото и детски да звучи, повече хора да не спират да мечтаят .

    От творбите ти се усеща сърцето, което е готово да обича въпреки болката. Това стихотворение не прави изключение, което му придава още повече красота. Благодаря! Прегръщам те, скъпа Руми.
  • Руми,обичта може да бъде радост и болка но без нея животът би бил прекалено сив.Силен финал!Въздействащ стих.
    Поздравление!
  • Хубаво.
  • Много невинно.

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...