7.04.2011 г., 0:12

От опитите за летене

685 0 6

Когато мислех да открия

природата около мен,

изригна демонска стихия

и аз за дълго бях сломен.

 

Пораснал, вече се почувствах

владеещ хора и съдби,

а аз дори не бях и вкусвал

горчилката на сто беди.

 

В стремежите си пред нещата

да преоткривам как светът

е сътворен от мисъл свята

и еволирал в своя път,

 

от опитите за летене

оставам на земята глух

и сляп за толкоз мигновения,

безплътен, странстващ като дух.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иван Христов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...